📷 Моят географски фотопис в зоопарк Стара Загора

Здравейте любители на географията! На 25 март 2023 г. посетих на място и виртуално ще ви запозная с един от най-хубавите зоопаркове в България – Старозагорският. Повод за гостуването бе успешното приключване на курс по Уеб програмиране.

История на зоопарка

Втората в страната зоологическа градина (след Софийската) повече от шест десетилетия е място за общуване, отмора, забавление и наслада на старозагорци и гостите на града. Две мечета поставят началото на колекцията от обитатели на зоопарка в Стара Загора през далечната 1957 г. Те са подарени от ловците Димитър Лалев от село Шейново и Иван Кратунков от град Казанлък, които ги залавят в шипченския Балкан. Кръщават ги Иванка и Димитринка.

Скулптурата на борещи се мечета посреща и до днес гостите на зоопарка. Ето и моята компания от ИТ нинджи, застанали гордо със своите сертификати.

Ако се чудите коя съм от всички ученици, ето ме и мен, в единствения момент, в който преотстъпих фотоапарата.

Парк „Митрополит Методий Кусев“

Зоопаркът се намира в парк „Митрополит Методий Кусев“ – един от най-големите и атрактивни паркове в Стара Загора. Известен е повече като парк „Аязмо“. На неговия връх, в църквата „Св. Теодор Тирон“ е покръстен княз Борис I, а с това и България приема християнството. В самия център на храма се намира кладенче с лековита вода (аязмо на гръцки означава „осветен“).

/ Стенопис от храма с уникален рисунък, наподобяващ мозайка /

Входът на парка е популярно място за отмора. Тук се намира статуята на Митрополит Методий Кусев – основателят на парка и фонтанът „Жабките“ с емблематичните медни фигури.

По игриво криволичещите пътеки се бяха събудили пролетни цветя. Диви пчели жужаха весело край тях.

Минахме през няколко много красиви полянки. Снимките се получиха просто уникални.

Макар и трудно, догоних жълто-бяла пеперуда. Впоследствие открих, че се казва кардаминова пеперуда (Anthocharis cardamines).

Моята приятелка Дея си пожелава нещо, но не издава какво, защото е тайна.

Дърво, от което беше останала само дупка, която да напомня за съществуването му.

Край кът с беседка има паметници на революционерите Христо Ботев и Хаджи Димитър.

По пътя може да видите див портокал (Maclura pomifera), но не трябва да се изкушавате да го опитате, защото е неядлив. Видът е естествено разпространен в Тексас и Арканзас. Пренесен е за първи път в България в началото на 20-ти век като декоративно растение. Развива се добре в цяла България и понася добре зимните условия.

Момчетата са лудетини. Едва ги догонвахме.

Една от поне четирите чешмички, които познавам в парка.

Изкачването до зоопарка е кратко и не изморява.

По пътя срещнахме много домашни любимци, които заедно със стопаните си се радваха на приятното време.

/ собствениците на домашните питомци с удоволствие позираха /

Развлечения до зоопарка

В подножието на зоологическата градина стигнахме до паркинга на Аязмото. Беше пълно с коли и имаше много хора, които без да бързат отиваха или се връщаха.

Близо до входа на зоопарка се намира един от старозагорските стадиони.

Продавачи предлагаха царевица, захарен памук, захаросани ябълки, балони и още много неща.

Съвсем наблизо се намираше въжената градина – детска площадка за деца, които искат да изпитат екстремното усещане от височини и обезопасено катерене. За съжаление беше затворено.

Семейства играеха на фризби, бадминтон и други игри. Не липсваха скамейки за почивка.

И нещо за размисъл.

Входът на зоопарка

Когато пристигнахме на мястото, имаше много хора. На опашката трябваше да изчакаме около 20 минути. Отново време за мен да поснимам наоколо!

Заради настъпилата Първа пролет дърветата бяха окичени с мартеници. Тази традиция с пожелание за здраве, създаваше някакъв елемент на празничност и позитивизъм по целия път.

Исландски лишеи:

За група от над 15 души получихме отстъпка от 3 на 2 лв. за детски билет. Мога да кажа, че определено си заслужава преживяването. Старозагорската зоологическа градина бе обновена с ремонт на стойност 4 199 939 лв. по проект на Фонд за устойчиви градове. След близо 2 години ремонт, вече модернизиран и със съвременен облик, зоопаркът отново приемаше посетители от средата на 2022 г.

Веднага като преминахме входа пред нас се откриха „Мечетата“ – скулптурата, с която е свързана историята на зоопарка.

Вляво от входа имаше малко магазинче. А от дясната страна карта показваше разположението на всички животни в зоопарка. Имайте предвид, че в наши дни зоопаркът е разгърнат на 70 дка площ и в него има над 400 животни от 80 вида!

В зоопарка

Чакането ни направи още по-нетърпеливи и с удоволствие се втурнахме в света на джунглата, пустинята, гората и изобщо всеки ареал, от който имаше животински представители.

Първи домакини ни бяха птиците.

Това са Кокошки копринки. Копринената кокошкае порода кокошки, наречена така заради нетипично пухкавото си оперение, за което се твърди, че е като коприна и сатен. Породата има още няколко необичайни качества, като черна кожа и кости, сини ушни миди и пет пръста на всеки крак, докато повечето пилета имат само четири. Те често се показват на изложби за домашни птици и са в различни цветове.

До тях има петел, а вляво пауни. Паунът е защитен вид.

Следващото животни беше Патагонска мара.

Патагонската мара на външен вид много прилича на заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните. Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена. Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 см, на опашката 4 –5 см. Теглото на тялото е 8 – 16 kg.Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност. Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.

Наред беше Белораменния капуцин

Белораменните капуцини (Cebus capucinus) са вид средно големи бозайници от семейство Капуцинови (Cebidae).

Разпространени са в джунглите на Централна Америка и в най-северозападните части на Южна Америка. Живеят на групи, които могат да наброяват повече от 20 екземпляра, както мъжки, така и женски.

Белораменния капуцин е всеяден. Основните му храни са плодове и насекоми. Храни се на всички нива на гората, както и на земята. Методите за намиране на храна включват сваляне на кората на дърветата, претърсване на листната маса, чупене на мъртви клони, търкаляне по камъни и използване на камъни като наковалня за разчупване на твърди плодове. Претенциозната опашка помага при храненето, като поддържа маймуната при търсене на храна под клоните.

В съседство са дивите котки.

Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.

Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Дължината ѝ е от 45 до 80 см, височина до 43 см, опашка 29 – 34 см, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.

Дивата котка е териториално животно и, както и повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Белоглав лешояд.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни. Храни се с мъртви животни. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно. В България е строго защитен вид. Среща се в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина.

След тези животни имаше малка площадка с пейки, две забавни табла за снимки и няколко електрически колички за по-малките деца.

Седнахме да хапнем малко и продължихме към следващите животни.

По-нагоре по пътя видяхме фигура от дърво на държавния символ лъва.

Следващите животни бяха знаковите кафяви мечки, с които зоопарка се гордее, че развъжда успешно от десетилетия.

За тях бяха уредени водоеми за къпане и пресечен терен, който да имитира естествената им среда. За съжаление нямаха зеленина, което ми напомня, че винаги има какво още да се подобрява в зоопарковете, за да се чувстват животните не само нахранени, но и уютно.

Обикновен мишелов

Обикновеният мишелов (Buteo buteo) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Дължината на тялото му е 55 cm, размаха на крилете 125 cm и тежи 0,7 – 1,3 kg. Окраската на оперението му е изключително разнообразна. Често издава крясък, наподобяващ мяукане.

Табели предупреждаваха да не се хранят животните. Важно бе хората да знаят, че храната, която хората консумират, може да е вредна за дивите животни и да ги разболее. За здравето на обитателите на зоопарка е важно да спазват строг хранителен режим.

И любимата ми табела. Няма да се изненадам, ако е там отпреди да се родя аз.

Бенгалски тигър

Бенгалският тигър (Panthera tigris tigris) е бозайник от семейство Коткови (Felidae).

Той е най-едрият хищник от семейство Коткови и третият най-едър хищник на земята след полярната мечка и кафявата мечка. През последните 100 години са изгубили 93% от територията си. Днес оставащите 6 подвида са обявени за застрашени. На свобода има между 3062 и 3948 индивида, като в началото на ХХ век са били около 100 000. Според проучване, може да изчезнат на свобода до 2030 година.

Белият Бенгалски тигър (да не се бърка с албинос) се характеризира с кремава бяла козина с шоколадови резки и сини очи (не са албиноси, нито отделен вид). Тези тигри се срещат много рядко в природата. Единственият в България бял тигър е любима атракция от 2018 година.

Вълк

Вълците живеят 6 – 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си.

Щраус

До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия. Сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. Освен че щраусът е най-голямата от съществуващите птици, той е и единствен член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи днес на Земята и са в групата на нелетящите птици наречени „ratite“. Щраусите са номади. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата с добре развити нокти, което е тяхното главно оръжие за самозащита. Мощната бедрена и подбедрена мускулатура в комбинация със силно удължените „тибиотарзус“ и „тарзус“ им позволяват да постигнат скорост до 70 км/ч при бягане. Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг.

Тибетски як

Якът се среща в диво състояние в Хималаите. В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др.

Беше ми много интересно да прочета и науча от информационните табели фактите посочени за всички животни.

Имаше много посетители, цели семейства с деца, чужденци, които разглеждаха с интерес, а това малко момченце се беше подготвило и за лов, разбира се в кръга на шегата.

Следващото животно в обиколката на зоопарка беше елен лопатар

Трудно се правят снимки заради оградите, но се постарах за няколко добри попадения.

Елен лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).
Родината му е Средиземноморието. Живеят на стада от няколко женски с малките, като стадото се води от най-опитната женска.